[Кайт лийш - ПРОДАДЕН!!!]

Кайт лийш -  ПРОДАДЕН!!!

Браво за участието, без драма, все едно не си участвала...

Искам само да кажа, че абсолютно съм съгласен за Брахми Мухурта. Всяка вечер след упорито медитиране над маси с хмелови течности, точно посред нощите, след 3-4 едни неща ми са се случвали. Паранормални и парапропивални, случки неразбрани и изненадващо потресаващи, и изобщо незабравими и необясними. Има и много незапомнени и необратимо забравени.
Истината е, след навъртени няколко десетилетки и хлапета, напоследък се чувствам уморен за медитации по късни доби. И вече подобни явления не ми се случват...
Може да има нещо във въздуха наоколо.

При мен свещенните часове изтекоха, след малко вероятно ще се разсъмне. Аз ще си лягам, компютърът ми пише, че навън пак духа, а на вас –  добро утро! И моля ви, помислете си, дали не искате, догодина да дойдете да се състезаваме. От наша страна можете да разчитате на липса на амбиция и феърплей (за второто правят изключение отношенията ни с мъжете по трасето

Вятър имаше за всички. По дистанцията бяхме разпределени добре, имаше екшън на вехите, но умерен, никой не изоставаше драстично. По едно време на втората гонка, преди втора веха - гледам - тези най-отпред рязко сменят курса по вятъра. Веднага разбрах, че вместо към втора веха сме били тръгнали обратно към старта – казах ви, вятър имаше! Едно от момчетата – трябва да е било варненчето, ми беше точно подветренно и не можех да сменя курса. Виках му известно време, разбра ме. Тръгнахме рязко надолу, почти се сблъсках с Давид (явно не съм най-добрия ментор  все пак), но всичко се оправи – финиширахме без повече драми. Е, аз в някакъв момент се замислих, дали да не мина 3-та веха още деднъж, но си припомних броенето до 4 и пуснах към финала. Катеренето към старта никак не беше проблем. Като изключим, че за заобикаляне на дистанцията просто нямаше време. Аз поне за малко да изтърва втората гонка, защото опитах да изкатеря по правилния начин - без да рискувам да засека гонката на мъжете. Като разбрах каква е работата, преди третата гонка поех по шорткъта между вехите, но засечки нямаше. Имаше го обратния случай, когато някой от мъжете ни засякоха на едната веха – но не е било кризисно, просто иска повече самообладание да не паднеш на вехата като видиш тарапаната. Е, няколко от нас не го избегнахме.
И така, мъжете направиха 4 гонки, ние -3. Последната за мъжете беше „гювеч“ от съдията, защото е започнала няколко минути след 5. Аз лично изпратих заминаващата си от старта лодка с поглед на облекчение – 3 гонки на един дъх си взеха своето от физическата ми издръжливаост.

Нас ни пуснаха с младежите, както беше обяснено на техническата конференция. Девойки тази година нямаше (и нека това лежи на съвеста на тези щастливци, чиито дъщери са последвали примера им в сърфа, моята е танцьорка и певица...) Младежите бяха трима, мисля от София, Варна и Бургас. Момчетата си караха като за ... републиканско!  Двамата очевидно бяха добре тренирани от бащите си, а нашето момче – Давид, участваше за първи път и по стечение на обстоятелствата ме помолиха аз да го заведа. Влязох в ролята на майка квачка, никакъв проблем! Поне не мисля, че е проблем, че патето накрая изпревари патката – дай боже всекиму

Събудих се около 3.30. Според йогите 3.34 е време толкова специално, че са му дали име –Брахми Мухурта, а часовете между 3 и 5 сутринта като цяло са смятани за свещени. Според интернет това били часовете, когато човек преживявал най-различни паранормални явления. Аз явно съм доста прозаична, защото обикновено се будя тогава, ако нещо се притеснявам и то обикновено за работата. Тази сутрин се събудих, но не започнах да мисля за работа – започнах да мисля за Държавното първенство по уиндсърф от вчера.
Тази година то се проведе в Поморие. Програматa беше за 3 различни дисциплини (всъщност дисциплините би трябвало да са повече , но ги комбинираха в 3 групи) в 3 различни дни. И така, аз имах да предавам някакъв проект и в събота вечер, когато е прилично човек да излезе да изпие 1 бира/ маргарита с приятелки, чертах до 12 посреднощ. Това обяснява, защо се появих на самото първенство за пръв път в неделя, когато беше и дисциплината, в която аз участвам, а именно фън борд.  По всичко личеше, че щяхме да сме само 2 жени – Миренка и моя милост. И двете сме от УК Бургас и щяхме да участваме, най-вече за бройката, но класиране официално за нас не би трябвало да има. Нищо необичайно – жените които се състезават, откакто имам наблюдения, обикновено са толкова малко, че си поделят медалите помежду си. Така беше преди да започна да участвам, така е и сега. Но за да има реално класиране трябва да има състезателки от поне 2 различни клуба. Така, че положението беше вяло. Представете си - притесняваш се за предтоящото състезание и тогава се сещаш, че то на практика състезание за теб няма да има и леко се подтискаш. И тогава, вече когато си ригнала, разбираш, че Пепа Мавродиева е дошла от някъде и е решила да участва. Това е трудно за вярване в началото – идва ти като гръм от ясно небе и манна небесна едновременно!!! Имам предвид Стефани и Илияна са страхотни и за нас винаги е чест (и причина за голям страх) когато дойдат да се състезават, обаче Пепа е нещо като легенда. Ама тя не била карала от 8 години, ама Иво Чеширов и бил дал материала – най-вероятно  какъвто имал в колата по стечение на обстоятелствата... Абе моля ви се – това е Пепа Мавродиева!
Ние с Миренка се състезаваме, буквално колкото да има състезание. Толкова, можем, такова ни е обурудването и най-вече такива са ни амбициите. Не че не сме пичове, просто явно не сме състезателен тип. А и да за почнеш да се състезаваш на 40 с амбиция, означава, че кризата на средната възраст не те е подминала. Тя така или иначе не прощава, но поне да е с мярка.
Оборудването ни е такова , с което да ни е комфортно да караме когато в Бургас духне бриз. Ако 3-ма човека на сърф във водата вървят, обикновено успяваме и ние, но прекалено широки дъски и камберни платна – това не е за нас. Бих казала, че сме „recreational“ карачки и ако съм пропуснала да отбележа – караме по състезания защото все някой трябва! Ако спрем да го правим, дисциплината за жени на състезателно ниво с голяма вероятност ще изчезне. Вие бихте ли искали това да тежи на вашата съвест?
Самото състезание премина прекрасно. Вятърът, който трябваше да духне от ден едно, дойде буквално в последния момент. Съдията беше обявил, че гонки след 5 няма да има, а минаваше 3.30 и вятър още нямаше. По едно време всички започнаха да влизат. Да, но вятър все още нямаше. Венци, който е най-добър в момента сред мъжете, излезе и си сложи фойл – явно се беше отказал да чака. И тогава, кагато уж всичко беше започнало да става ясно, както си бърборехме нещо с натежали души, изведнъж Рандев, каза, айде влизайте. Аз не съм чак толкова послушна, обаче дето ще седя кахърна на бетонната стена и ще гледам унило, скочих и вкарах оборудването. Тръгнах както се казва от пясъка и даже се почувствах гузна, че не подканих и другите жени да влизаме (казах ви, че не съм състезателен тип)
Вътре вятърът беше дошъл! За нула време всички бяха на глисаж и малко по-късно, мъжете се наредиха на старта – Дави, изразът е само фигуративен, пак да поясним

Продавам неопрен O`Neill за уиндсърф размер XL.Дебелините са на снимките.Ползван е два сезона и ми е малко тесен.Продавам го за 100лв.тел.0887889542.

На Диканя открай време имаше проблеми с арендаторите. За рибарите ясно, някой бил зарибил язовира и взимат такса от рибарите, които ловят, обаче каква е причината да ги взимат от нас?

Вече има такса - 20лв (информация от файсбук групата).
Дано някой не се засили да сложи такса и на Дъбника.

Дъска Starboard Carve 101L - продадена